Въпрос
Закакво ми е да публикувам нещо, което някой ден ще ми се стори твърде незначително и безинтересно???
Contemplation
На адрес:
http://www.infoplease.com/ipd/A0385776.html
четем следното тълкувание на думата Съзерцание:
con•tem•pla•tion
1. the act of contemplating; thoughtful observation.
2. full or deep consideration; reflection: religious contemplation.
3. purpose or intention.
4. prospect or expectation.
Или:
Съ-зер-ца-ни-е
1. актът на съзерцаване; дълбокомислено наблюдение.
2. цялостно или дълбоко обмисляне; размишление: религиозно съзерцание.
3. цел или намерение.
4. перспектива или очакване.
И така аз реших да кръстя своя блог Contemplation. Защо ли? Отчасти заради плаката в стаята в квартирата – синьо море с два реда вълни и съвършена половин луна. Синьото е дълбоко и непроницаемо, онова синьо, което те кара да си мислиш, че в него непременно има още нещо; нещо скрито, нещо тайнствено. Вълните са успоредни и наподобяват формата на облаци, тъй като не са като гребен, а по-скоро като гънка на плетена тъкан и с много пяна. Дори съм се взирала, за да разбера дали това наистина е вода, би могло да бъде и облачно небе по здрач, снимано от самолет например или от въздушен балон. А луната е прекалено съвършена. Прилича на отрязана. Вижда се релефът по нея. Някой ще реши, че плакатът е изкуствен, но аз мисля, че е доста въздействащ. Поне на мене ми въздейства; може би защото понякога вътрешното ми светоусещане много прилича на него. Или по друг начин изразено, ако трябва да опиша чрез образ вътрешните си вълнения/настроения/усещания, понякога бих избрала точно този плакат. И в двете версии – облаци или вода – загадъчният пейзаж много ми допада.
Разбира се, това не е единствената причина да кръстя така блога си. Обичам да съзерцавам. Жалко, че напоследък не ми остава много време да му се отдам. Съзерцанието, според моята лична дефиниция за него, има много измерения. Освен наблюдението, което е традиционното схващане за съзерцанието, и религиозното размишление, за мене съществува и музикално съзерцание. Това е възприемането на музикалното произведение при пълно съсредоточаване върху него. Някакъв вид себеотдаване на звука и размишление върху аспектите на настроенията, които мелодията създава. Да се отпуснеш върху вълните на музиката, да прескачаш от единия инструмент на другия, докато продължаваш да се носиш по течението на звуците е невероятно изживяване.
Човек може да се опита да съзерцава и бъдещето чрез различните техники на гадаене, но аз се опитвам да го избягвам, колкото и примамващо да е. Във вероятността, възможността и несигурността всеки може да се изгуби, да се изплаши, обезвери, отчая, да изпита и много други неприятни емоции (като например фалшивата, празната надежда), които отнемат от вътрешната ни сила.
Идеята на този сайт е да откривам и други превъплъщения на съзерцанието. Ще я следвам, докато не се модифицира в нещо друго с течение на времето…
Inditan
Псевдонимът Inditan изплува в мислите ми преди почти 7 години, когато се чудех какво ID да измисля за своя email, без то видимо да съдържа моето име, някакви си цифри, черти и други знаци. ID-то на първата ми електронна поща представляваше просто двете ми имена, разделени с долна черта, което ми звучеше прекалено тромаво, дълго и скучно. И тъй като тя скоро се препълни с нежелани съобщения и други все по-дразнещи боклуци, не мина много време и пожелах да я сменя с нещо по-компактно и интересно. Тогава ме привличаха източните философии, забавляваше ме идеята за Индия и подправките, които се отглеждат там, затова взех първите 4 букви на името Инди- и започнах да се чудя какво да му лепна отзад. (Освен това: съчетанието „инди” само по себе си създава асоциации и за индианците, а оттам и за странните им религии, ритуали и вярвания, а и за не по-малко атрактивния им външен вид. По това време имах славата на голям фен на дългите коси…) Хареса ми звукът Т като свързваща съгласна, а накрая присъединих първата сричка от името си –ан. Беше подходящо – немалко женски имена завършват така.
Така се появи странното „Inditan” (предпочитам го изписано на латиница заради графичния му вид, просто в случая съчетанието на латинските букви ми харесва повече). Първоначално го използвах само като ID на електронната си поща, а по-късно се превърна в мой псевдоним.