http://inditan.bloghub.org Съзерцание Wed, 23 Jul 2008 07:08:56 +0000 http://backend.userland.com/rss092 en Наблюдавах очите ти… Зелени, напръскани с кафяво. Приличат на полянки насред дълбока, непристъпна гора. Те са едно от малкото места в тази гора, докъдето достига слънчева светлина. От друго място не можеш да проникнеш в нея… Да си постеля и да се излегна на меката зелена трева, която покрива полянките ... http://inditan.bloghub.org/2008/07/23/%d0%b2-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0/ Отново съм на прелома ... между това, което си отива, и това, което ще дойде. И отново ми е мъчно. Кога ще преодолея навика си да се привързвам към нещата ... към хората, които идват и си отиват от моя живот?... Всеки от тях оставя по нещо в сърцето ми ... http://inditan.bloghub.org/2008/01/23/the-wind-of-change/ В момента се боря със страха си. Трудно е. Много е трудно. Реших да напиша това, за да го извадя от себе си. Да го изгоня. Да го излея от съзнанието си чрез някакъв вид творчество. Нямам представа какво ще пише по-надолу. Просто пиша това, което ми идва наум точно ... http://inditan.bloghub.org/2007/10/17/16/ Сърцето ми се къса. Преди около месец се гмурнах в главоломен водовъртеж от събития и още не мога да се измъкна от него. Променя се всичко. Никой не ме е питал дали го искам. Знаел е, че го искам. Но съзнанието ми не може да свикне с новата мозайка. Постоянно задава ... http://inditan.bloghub.org/2007/06/07/go-with-the-flow/ Забравих да пиша. Още преди две години закрих (и изхвърлих??) тетрадката, в която записвах разни неща. Написах си дипломната работа на тема "Апелативизация на интернационализми - проприи в българския и в чешкия език" и забравих да пиша.  И станах Магистър. И закакво му е на човек да пише толкова много? ... http://inditan.bloghub.org/2006/11/30/%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%80/