Contemplation

Отново съм на прелома … между това, което си отива, и това, което ще дойде. И отново ми е мъчно. Кога ще преодолея навика си да се привързвам към нещата … към хората, които идват и си отиват от моя живот?… Всеки от тях оставя по нещо в сърцето ми и когато преодолея мъката по изгубеното, когато се адаптирам към новия вкус на вятъра, безвъзвратно отнесъл миговете, които са ми доставили онова далечно сладникаво усещане на удоволствие и безвремие, тогава вече не съм същата. Ставам друг човек. И затова винаги когато трябва да се разделя с някого, който ми е скъп, имам крайното и почти непоносимо до болка усещане, че убивам нещо в себе си.

Забравих да пиша. Още преди две години закрих (и изхвърлих??) тетрадката, в която записвах разни неща. Написах си дипломната работа на тема “Апелативизация на интернационализми - проприи в българския и в чешкия език” и забравих да пиша.  И станах Магистър. И закакво му е на човек да пише толкова много? Едва ли някой може да си представи колко текстове са създадени досега… А колко ли от тях си струват наистина?

Искам … да живеем в красив и добър свят.
Не искам … да се страхувам от каквото и да било.
Имам … себе си и волята си.
Липсва ми … Оби.
Надявам се … да успея да се преборя за това, което искам да бъда.
Чудя се … докъде се простират способностите на човека.
Търся … истината.
Обичам … природата.
Ненавиждам … лъжата, лицемерието, слабостта на характера, безотговорността.
Загубих … вярата си, че може някога да се занимавам с музика.
Намерих … любовта.
Убедена съм в … съществуването на висшата сила, която много хора определят като Бог.
Съмнявам се в … безкрайността на Вселената.
Колебая се дали … да не се пробвам да завърша нещо свързано с компютри.
Интересувам се от … религии, мистицизъм, музика, психология, литература.
Мога … да говоря чешки език.
Не мога … да свиря на китара.
Лягам си с … мисълта какво ли ще сънувам.
Събуждам се с … мисълта какво ме чака през деня.
Преди да заспя … мечтая да пътувам в други светове и пространства.
Веднага, щом стана, … си измивам зъбите.
Доволна съм от … свършената работа.
Не съм доволна от … претупаните неща.
Обичам да похапвам … ролца от раци.
Обичам да си пийвам … бира и вино.
Обичам да гледам … Discovery.
Обичам да слушам … класическа музика, progressive и разни други такива.
Обичам да чета … литература, от която ще науча нещо ново или ще ми въздейства по някакъв начин.
Искам да избягам от … лошите мисли.
Искам да променя … мястото, където живея в момента.
Моята сила … са приятелите ми.
Моята слабост … е, че често изпадам в депресивни състояния.
Най-голямото изкушение … е да зарежа всичко и да се отдам на мързел и безвремие.
Най-вълнуващото преживяване … в досегашния ми живот беше на лятната школа в Чехия, свързано с Pawel от Австрия.
Най-силната тръпка … - колебая се между две. Първата беше в началото на концерта на Dream Theater през 2002 година, когато групата излезе на сцената, изсвири първите няколко секунди от “Glass prison” и в един разтърсващ спазъм осъзнах, че наистина съм на концерт на самите Dream Theater. Втората беше на концерта на Steve Vai през 2005 г., когато малко преди да завърши 4-часовото шоу, Steve Vai изсвири “For the Love of God” и всички изпаднаха в прехлас, а аз се разплаках от вълнение.
Най-обсебващата мания … е стремежът ми да си пусна коса до кръста.
Най-голямата трудност … е да преодолявам слабостите и недостатъците си.
Най-приятните моменти … са сред природата, сред тишина и спокойствие, или пък вечер с любими приятели след тежък и ползотворен ден.
Най-гадните моменти … са моментите на отчаяние, провал и унижение.
Най-хубавият спомен … е от една нощ през ноември 2004 г.
Най-неприятният спомен … е свързан с унижение, което преживях малко преди да завърша гимназията.
Най-голямото удовлетворение … изпитвам, когато успея наистина да зарадвам някой човек.
Най-голямата ми грешка … е когато не намирам сили да кажа “Извинявай”.
Най-тежкото изпитание … беше да преодолея болката и с цялото си сърце да приема за приятел човек, който ме е наранил невероятно много (това се отнася за живота ми до този момент, разбира се).
Най-силната болка … е от загубата на близък човек.
Най-голямото удоволствие … е на път с любими хора, когато ни се случват най-различни интересни неща.
Най-големият ми грях … е когато обиждам или наранявам близките си.
Най-големият ми спек … е когато се провалих на кандидатстудентските си изпити.
Самочувствието ми се базира на … това, което съм постигнала/направила, и на хората, които ме ценят и уважават.
Личността, която ме вдъхновява, … е Фауст - героят на Гьоте.
За себе си съм чувала, че … съм луда и ненормална.
Искам, но не ми стиска да … се пробвам като вокал на някоя рок-група.
Родителите ми … са интересни личности.
Приятелите ми … са шантави (особено съквартирантите - и тримата).
Враговете си … държа далеч от себе си и от личния си живот.
Вярвам в … Доброто и в това, че човек може много повече, отколкото си представя.
Съжалявам за … няма такова нещо. Много неприятни неща са ставали, много възможности сигурно съм пропуснала, но какъв е смисълът да съжалявам за тях??? Е, да: съжалявам за това, че хората унищожават природата…
Стремя се към … независимост и самоусъвършенстване.
Мечтая за … приключения.
Работя върху … дипломната си работа.
Страхувам се от … провал.
Гордея се с … приятелите си и със сестра си.
Срамувам се от … грешките си.
Пристрастена съм към … кафето.
Боря се за … по-добър живот.
Искам да постигна … нещо свое.
Искам да притежавам … свой дом.
Искам да бъда … винаги различна.
Изнервят ме … нахалството, високомерието, егоизмът, предразсъдъците.
Отегчават ме … еднообразието, плоските шеги.
Отвращава ме … издевателството над личността.
Сдухва ме … времето, което изтича безвъзвратно.
Мотивира ме … чувството, че върша нещо значимо.
Възбужда ме … ммм, не казвам.
Вбесяват ме … нечестността, подлостта и вмешателството в личното пространство.
Успокоява ме … музиката, целувката.
Карат ме да се усмихвам … веселите хора, малките деца, красивите жестове.
Разплакват ме … отчаянието и гневът.
Зарежда ме с положителна енергия … природата.
Зареждат ме с негативна енергия … намръщените хора, злонамереността, неуспехът.
Чувствам се добре, когато … съм в компанията на близки приятели.
Чувствам се зле, когато … нямам достатъчно време да се позабавлявам.
Имам нужда от … повече свободно време, за да творя.
Нямам нужда от … телевизия.
В момента … зверски ми се спи…

Закакво ми е да публикувам нещо, което някой ден ще ми се стори твърде незначително и безинтересно???

На адрес:

http://www.infoplease.com/ipd/A0385776.html

четем следното тълкувание на думата Съзерцание:

con•tem•pla•tion
1. the act of contemplating; thoughtful observation.
2. full or deep consideration; reflection: religious contemplation.
3. purpose or intention.
4. prospect or expectation.

Или:
Съ-зер-ца-ни-е
1. актът на съзерцаване; дълбокомислено наблюдение.
2. цялостно или дълбоко обмисляне; размишление: религиозно съзерцание.
3. цел или намерение.
4. перспектива или очакване.

И така аз реших да кръстя своя блог Contemplation. Защо ли? Отчасти заради плаката в стаята в квартирата – синьо море с два реда вълни и съвършена половин луна. Синьото е дълбоко и непроницаемо, онова синьо, което те кара да си мислиш, че в него непременно има още нещо; нещо скрито, нещо тайнствено. Вълните са успоредни и наподобяват формата на облаци, тъй като не са като гребен, а по-скоро като гънка на плетена тъкан и с много пяна. Дори съм се взирала, за да разбера дали това наистина е вода, би могло да бъде и облачно небе по здрач, снимано от самолет например или от въздушен балон. А луната е прекалено съвършена. Прилича на отрязана. Вижда се релефът по нея. Някой ще реши, че плакатът е изкуствен, но аз мисля, че е доста въздействащ. Поне на мене ми въздейства; може би защото понякога вътрешното ми светоусещане много прилича на него. Или по друг начин изразено, ако трябва да опиша чрез образ вътрешните си вълнения/настроения/усещания, понякога бих избрала точно този плакат. И в двете версии – облаци или вода – загадъчният пейзаж много ми допада.

Разбира се, това не е единствената причина да кръстя така блога си. Обичам да съзерцавам. Жалко, че напоследък не ми остава много време да му се отдам. Съзерцанието, според моята лична дефиниция за него, има много измерения. Освен наблюдението, което е традиционното схващане за съзерцанието, и религиозното размишление, за мене съществува и музикално съзерцание. Това е възприемането на музикалното произведение при пълно съсредоточаване върху него. Някакъв вид себеотдаване на звука и размишление върху аспектите на настроенията, които мелодията създава. Да се отпуснеш върху вълните на музиката, да прескачаш от единия инструмент на другия, докато продължаваш да се носиш по течението на звуците е невероятно изживяване.

Човек може да се опита да съзерцава и бъдещето чрез различните техники на гадаене, но аз се опитвам да го избягвам, колкото и примамващо да е. Във вероятността, възможността и несигурността всеки може да се изгуби, да се изплаши, обезвери, отчая, да изпита и много други неприятни емоции (като например фалшивата, празната надежда), които отнемат от вътрешната ни сила.

Идеята на този сайт е да откривам и други превъплъщения на съзерцанието. Ще я следвам, докато не се модифицира в нещо друго с течение на времето…