Contemplation

В момента се боря със страха си. Трудно е. Много е трудно. Реших да напиша това, за да го извадя от себе си. Да го изгоня. Да го излея от съзнанието си чрез някакъв вид творчество. Нямам представа какво ще пише по-надолу. Просто пиша това, което ми идва наум точно в този момент. И от време на време се връщам, за да заменя някоя дума с по-подходяща, четейки текста отново и отново, опитвайки се да преживея това, което имам да преодолея, за да продължа напред по-смело и самоуверено. Хммм. Аз вярвам в самотерапията. Read the rest of this entry »

Сърцето ми се къса.

Преди около месец се гмурнах в главоломен водовъртеж от събития и още не мога да се измъкна от него. Променя се всичко. Никой не ме е питал дали го искам. Знаел е, че го искам. Но съзнанието ми не може да свикне с новата мозайка. Постоянно задава въпроси, на които няма отговор. Или може би просто още не може да се измисли такъв отговор, който да се формулира на някой от човешките езици.

И наистина странно… сърцето ми все пак е най-наясно със законите, по които се пренарежда мозайката. Сърцето ми… а може би също душата ми… или нещо по-висше от това, което си мислим, че познаваме с притъпените си човешки сетива, също са в синхрон с водовъртежа. Знаят, че така трябва да се случи. Разумът ми се опитва да осмисли промените. Само се опитва. Както винаги. И на всичкото отгоре се опитва да поставя условия и да издава заповеди, убеден в абсурдната идея, че познава сърцето, че „знае какво ще се случи” и „за какво става дума”.

Блях. Колко банално.

Go with the flow!!!

Само че кое течение? Много ясно – на събитията, които предизвикват сърцето и душата, на онова по-висшето нещо (което си мислим, че познаваме). Разумът и мисълта разделят и „владеят” (chuckle). Класифицират вселената в степени, частици, измерения, видове, подвидове и процеси, подреждат нещата, опитват се да ги „обяснят” и все стигат до задънената улица (chuckle).

Няма да ви кажа нищо конкретно.

Искам да избягам от разума и мисълта и да живея в едно облаче.

Тези месеци съм изцяло обсебена от мисълта за дипломната работа, за творческия и умствения процес и тъй като се стремя да изкопча максимума от себе си; все по-често се замислям за границите на човешките възможности, докъде се простират, дали въобще ги има и ако ги има, как мога да ги надскоча. Научните изследвания показват, че човекът използва твърде малък процент от мозъка си…

Но защо? Какво прави останалата част от мозъка ни? Защо ни е толкова нисък капацитетът? Не си ли губим времето, като се ровим в материалната старана на света и пренебрегваме нематериалната (духовната, душевната, психичната или метафизичната, който както си я представя) просто защото нямаме време за нея или не вярваме в нея?…

Да предположим, че можем да увеличим процента чрез обикновени тренировки на мозъка и съответно на съзнанието: тренировки за каляване на волята, за съсредоточаване и концентриране, за самовнушение, за избягване на негативни емоции и представи, за визуализация, медитиране и други такива (източните религии и философии имат богата колекция). Какво би станало, ако се научим да използваме психиката си по-ефективно? Аз имам много идеи: ще можем например да откриваме болестите в тялото си, без да е необходимо да посещаваме лекар, ще се научим да се лекуваме чрез самовнушение и положително мислене (Норбеков вече е написал много книги за това), ще знаем например как да създадем защитен щит около тялото си, защо да не можем да ставаме невидими или пък обратното – да виждаме повече неща, да чуваме повече неща (нямам предвид да полудеем), телепатията е вече достатъчно коментирана възможност… Можете да добавяте още идеи.

Въобще човешката психика е мощно нещо, стига да знаем как да я управляваме и развиваме.

А пък аз… вместо да вадя думи от речника на чуждите думи в чешкия език, съзерцавам… Уффф!