В гората
Наблюдавах очите ти… Зелени, напръскани с кафяво. Приличат на полянки насред дълбока, непристъпна гора. Те са едно от малкото места в тази гора, докъдето достига слънчева светлина. От друго място не можеш да проникнеш в нея… Да си постеля и да се излегна на меката зелена трева, която покрива полянките – толкова е приятно. Само че ме е страх да остана дълго в това блажено състояние. Затова бързо се изправям и бягам, докато ми свърши въздухът. После е малко дискомфортно, докато дойда на себе си. Read the rest of this entry »
