The wind of change…
Отново съм на прелома … между това, което си отива, и това, което ще дойде. И отново ми е мъчно. Кога ще преодолея навика си да се привързвам към нещата … към хората, които идват и си отиват от моя живот?… Всеки от тях оставя по нещо в сърцето ми и когато преодолея мъката по изгубеното, когато се адаптирам към новия вкус на вятъра, безвъзвратно отнесъл миговете, които са ми доставили онова далечно сладникаво усещане на удоволствие и безвремие, тогава вече не съм същата. Ставам друг човек. И затова винаги когато трябва да се разделя с някого, който ми е скъп, имам крайното и почти непоносимо до болка усещане, че убивам нещо в себе си.
