Contemplation

В сряда вечерта бях на най-грандиозния концерт в историята на България досега… Не преувеличавам! 40 000 души и повече се събраха на стадион Локомотив в София заради легендарните Depeche Mode. И очакванията бяха напълно оправдани.

Шоуто беше невероятно – и като звук, и като настроение, и като публика, и като сценична изява на самите артисти. В изпълнението нямаше бледи моменти – всеки елемент беше добре изпипан и оживен с много чувство. Ще запомня членовете на групата не само като много добри музиканти, но и като прекрасни артисти – всяка емоция, вложена в отделните песни, се изписваше изключително изразително на лицата им, така че приковаваше погледа ми в екрана и успях напълно да се потопя в атмосферата на музиката. Балансът между старите и новите парчета остави доволни всички фенове – и тези, които предпочитат старото им звучене, и почитателите на новите им албуми. Всяка песен тежеше на мястото си. И… моля ви, не ми разправяйте, че Depeche Mode правели депресарска музика. Има доста по-потискащи групи: например Tool (за които не искам да кажа нищо лошо – дори страшно много ги уважавам); запознайте се по-отблизо с “Alternative 4” на Anathema, или пък с “The Wall” на Pink Floyd и тогава елате да си говорим дали Depeche Mode са депресиращи… Убедена съм, че никой не си тръгна от този концерт депресиран или в лошо настроение, а по-скоро всички останаха заредени с енергия и оптимизъм.

Технически погледнато концертът надмина очакванията ми. Звукът беше кристално чист! Това ми направи огромно впечатление още в началото на първата песен и ми достави голяма радост; не помня друга група, която да е постигнала такъв звук на открито. Тъй като за мене самата музика е най-важна, на един концерт държа преди всичко звукът да е на ниво. И в това отношение за мене Depeche Mode бяха безупречни. Освен това имаше 5 огромни екрана, на които се излъчваше случващото се на сцената… И това носеше своите изненади – преплиташе се с различни експресивни изображения, превръщаха се във ветрило, въртяха се, преливаха се, блесваха и отново потъмняваха – всичко това в ритъма на музиката. Сякаш всичко танцуваше…

Първата мисъл, която мина през главата ми, когато започнаха, беше: „Това е класа! Истинска класа!” Depeche Mode показаха класата на европейските концерти! Изживяването беше неописуемо, а споменът – за цял живот!

И така Depeche Mode се наредиха измежду любимите ми изпълнители…