Contemplation

Чувствам се невероятно, откакто отново имам възможност да слушам музика! Благодаря много на Hobit, който ми даде назаем MP3-player-а си за известно време, за да вляза в крачка с Depeche Mode преди концерта (Depress Mode, хи-хи). Усещам страхотен прилив на положителна енергия. Мога да спя по-малко, мога да ям по-малко. Дори обикновените неща в ежедневието ми се струват различни – не са депресиращи и мрачни, а приятни, а в най-лошия случай неутрални. Ето, дори пиша в блога си!!!

Следователно аз съм наркоман и моята дрога е музиката (wow!). Още 15-годишна съм осъзнавала този факт, след като с такова удоволствие написах съчинението с красноречивото заглавие “Die Musik als Droge” (“Музиката като дрога”). (Бях закъсняла за час по немски език, а това беше голямо провинение… Та за наказание трябваше да преведа „Хаджи Димитър“ на немски, но като си представих “Lebt er, lebt er dort auf den Bergen…”, категорично отказах… После някой от съучениците ми отнесе превода, а на мене ми натресоха съчинение на тема, избрана от мене. Така и не преведохме „Хаджи Димитър“. Слава богу!)

Почти целият ми живот е белязан от музиката по някакъв начин. Най-ярките си преживявания свързвам с нея, най-подходящите подаръци, които са ми правили, са били музикални. Радва ме почти всичко, свързано с мелодия и звучене. Не трябваше да правя грешката да се лишавам от любимото си хоби за толкова дълго време. Явно това за мене е пагубно. Чувствам се така, сякаш съм се била изгубила, сякаш не съм била аз и не съм била на мястото си. А сега като че ли преоткрих себе си, отключих вътрешните си сили, намерих ново убежище…

Да живеят Depeche Mode!!! Те са група, от която струи енергия, много енергия. Нямам търпение да ги видя на живо!…

(Alfeka, за Porcupine Tree ще пиша друг път… Първо трябва да ми ги запишеш… :P)